За детската тревожност с грижа

 
Инстинктите, свързани със страха, са в тесни взаимоотношения с агресията, тоест агресивното дете е уплашеното дете и чисто физиологично, възбудата, която то проявява когато действа агресивно, е същата, когато то е уплашено. Едното може да произлиза от другото, тоест:
-Страхът може да причини агресия
-Агресията може да причини страх

Често страхът се прикрива от детето чрез телесни симптоми:
•    Чувство на „присядане” /смущение в гълтането/
•    Коремни болки
•    Тежест в гърдите
•    Бодежи в сърдечната област
•    Нощно напикаване
•    Заекване
•    Липса на апетит
•    Чувство на недостиг на въздух с дълбоко дишане
•    Студени, изтръпнали ръце
•    Чувство на парализиране на крайниците-в крайни форми
Психологически смущения, провокирани от детските страхове:
•    Уклончиво, отбягващо поведение спрямо определени ситуации
•    Целенасочено отричане на страх
•    Принудително, тиранично и изискващо поведение
•    Мъчителни натрапливи мисли и действия
•    Смущения в заспиването и в съня
•    Вкопчващо се поведение и протест при раздели

Някои източници на тревожност при децата и техники за преодоляването й

1.    Страх от изоставяне и от загуба на любовта на родителите-най-големият детски страх:
„За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш  е за него пъкълът, от който трепери…С отритването идва гневът ти за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление…Дете, на което отказват обичта, към която се стреми,  ритва котката и притулва тайната си вина, друго открадва-дано златото го направи обичано, трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението, и нова вина…” Джон Стайнбек

Техники:
•    Детето никога не трябва да бъде заплашвано с изоставяне, дори на шега /Синдром „Хензел и Гретел”/
•    Когато предстои раздяла с родителите, например тръгване на детска градина, това трябва да е бавен, дълго подготвян процес,  в който трябва възрастните да бъдат честни с децата си и предварително да се разиграват сюжети за отделянето от дома чрез ролеви игри , тоест на езика на детето
•    Децата трябва да имат със или около себе си нещо дребно, което да им напомня на тяхната майка, например нейно шалче
•    Децата да се уверяват, че в точно опеделено време от деня, те ще си бъдат отново с близките хора, в къщи и да им се изгради такъв стереотип, създаващ им чувство за сигурност и постоянство

2. Тревожност, дължаща се на чувство за вина
Всяко дете се чувства по някакъв начин виновно пред възрастните, защото ежедневно бива критикувано за различни свои постъпки, както в къщи, така и в градината.

Техники
•    Детето да знае, че е наистина свободно да мисли, каквото си иска, без да се опасява, че ще загуби любовта на значимите за него възрастни. Полезни са изказванията: „Ти мислиш по един начин-аз по друг. Нормално е. Хората са различни.”
•    Дългите обяснения на възрастните в този случай, не са ефективни. Понякога просто трябва да се прекрати чисто физически дадено действие. Като например, ако едно дете си играе с дистанционното, достатъчно е то да бъде взето от него.

3. Тревожност, породена от отричане на автономията и статуса
Когато възрастните предпазват детето от занимания и задължения, които действително са по силите му, то реагира с гняв и негодувание. Гневът може да провокира фантазии за отмъщение, които пораждат или чувство за вина, или страх . Резултатът и в двата случая е тревога.

Техники:
•    Да сме наясно, че никой в нищо не се е родил научен и да проявяваме такт и търпение към децата, когато усвояват нови опитности
•    Да не критикуваме децата
•    Да позитивираме, проявявайки съчувствие и подкрепа: „Не е лесно човек сам да си завърже обувките”.
•    Да не насилваме детето да бъде експедитивно, с темпото на възрастен. Експедитивността е враг на детството!!! Тя игнорира потенциалните възможности на детето, спъва развитието му, задушава любозтнателността му към света и може да доведе до емоционален срив.

4. Тревожност, дължаща се на неразбирателство или раздяла между родителите
Когато родителите воюват, децата изпитват тревога и вина. Тревога, защото домът им е в опасност, вина-поради въображаемата си роля в семейния раздор. Почти всяко дете приема механично, че то е причина за домашния конфликт.

Техники:
•    Да се има предвид, че всички по-дълги раздели, се изживяват от малкото дете напълно като загуба
•    Да не се въвлича детето в тези разпри и да се иска от него да заема нечия страна, защото идентифицирайки се с единия родител, то остава без другия модел за идентификация и така то се развива еднострачиво и непълноценно
•    Децата да не се обгрижват, като се компенсира липсата на пряк контакт с тях чрез големи подаръци или ласкателства. Така има риск да станат манипулативни.

5. Тревожност, дължаща се на ограничаване на физическата активност
Липсата на достатъчно пространство за двигателни игри и занимания, разстройват малките деца. Така се натрупва вътрешно напрежение, което провокира покачване на тревожността им.

Техники:
•    Малките деца трябва да изливат напрежението си във физическа активност
•    Нуждаят се от пространство за тичане и от подходящи предмети за игра
•    Оптималната за децата среда предполага стая или двор, който да дава възможност за буйни игри в обстановка на физическа и психологическа безопасност.
6. Тревожност, породена от среща със смъртта
Когато детето  страда от загубата на рибката си, на костенурката или котката си, родителите бързо ги заместват с нови, в стремежа да подтиснат детското страдание. Но така в съзнанието му, се създава една представа, че загубата на любими същества, не е от голямо значение и че обичта и любовта лесно могат да се пренасят от един обект на друг. Здравословният подход в случая е друг.

Техники:
•    Детето не трябва да се лишава от правото си да скърби и да тъгува. Човечността му се изостря и характерът му се облагородява, когато му се даде възможност да поплаче за края на един живот или на една обич.
•    Децата не трябва да се изключват от преживяванията на семейството.
•    Загубата се посреща, ако на детето му се позволи да изрази докрай своите страхове, фантазии и чувства, свързани с нея. Ролята на възрастния е да съпътства детето в този процес, като го подпомага да вербализира чувствата си: „Тя сигурно много ти липсва. Ти много я обичаше. И тя тебе., Би искал да е още жива, нали?,. Трудно ти е да повярваш, че е умряла, нали?….” и т.н.
•    Смъртта не трябва да се представя чрез метафори, защото децата ги приемат дословно.

По книгата на Хаим Гинът „Децата и ние“