Тийнейджърът – изпитание за зрелостта на възрастните

Изпитанието, наречено “тийнейджърска възраст” внася, със замах и сякаш неочаквано, една вихрушка от емоции, мисли, чувства, куп въпроси със и без отговори. Изпитанието е в пълна сила както за родителите, като отговорни възрастни, така и за тийнейджъра, имащ такава силна необходимост да се докаже.

Всъщност, често се получава един сблъсък на стремежи за доказване – от страна на възрастните с идеята “Ти нищо не знаеш за живота /а аз така искам да си добре!/” срещу стремежа на тийнейджъра “Аз съм голям човек и ще ти докажа, че не само зная за живота, но мога да се справям и без твоето одобрение /Но пък така жадувам да ме обичаш и разбираш!/”.

Тийнейджърът няма нужда от забрани, за да върви в “правия път”. Тийнейджърът има нужда от свобода, и то контролирана свобода. Свободата сам да взима решенията за себе си, след като е чул мнението на най-значимите за него възрастни-родителите, учителите, мнение, изречено без наставления.
Естествена част от природата на човека е да сравнява себе си. Естествени са и различията между поколенията, негодуванията от постъпките на другото поколение, сравнения от по-възрастните “какви деца бяхме ние!!!” и съответно от тийнейджъра “Аз пък не искам да съм като теб”. В развитието на детето – тийнейджър настъпва момент, в който той изпитва естествена нужда да противоречи, да се противопоставя, да е несъгласно. Всичко това е част от неговото израстване като личност със собствен поглед, собствено мнение и отстояваща себе си. Всичко това го учи да е непримирим, да търси и открива, да разбере, че неговото мнение е важно, че в много от случаите идеите му са добри и приети от околните, а защо не и неприети, и въпреки това добри.

Тийнейджърството е кризисен период от развитието на човек, който настъпва, за да промени нещо – да внесе буря във вътрешния свят на детето, което до момента е правело това, което родителите му са искали от него и по начина, по който родителите му са му казвали. Но бурята настъпва в момента, в който детето е възприело достатъчно информация и емоция от външния свят, с толкова много и различни примери, че за него е важно да открие къде в този свят е неговото място. Настъпва моментът за откриване на отговорите “Кой съм аз?”, “Какъв съм?”, “Кое ме прави важен и значим?”, “А важен и значим ли съм действително?!”, “Ами какво ще се промени, ако не харесвам мнението на родителите си?!”.
Всичко това е изпробване, поставяне в процес на изпитание устойчивостта на възрастния, зрелостта на личността на възрастния, постоянството на възрастния. Този период е изпитание и за вече порасналото дете, което има нужда да разбере дали изгражданите основи на неговата личност са устойчиви, дали ще устоят на неговата вихрушка, дали имат значение.

Зад явния бунт на детето – тийнейджър се крие една жажда за обич и подкрепа от страна на възрастните. Зад критиките на възрастния всъщност стои едно желание детето да не сгреши, да бъде щастливо и успешно. Важно е възрастният да си припомни, че именно в след грешките човек израства. Зад всяка грешка стои нов опит, раждат се нови истини и идеи.
Всъщност голямата борба и на двете страни е за обич, за подкрепа и разбиране. Желанията и на тийнейджърите, и на възрастните са свързани с една цел, а думите – разбрани грешно. Необходимо е да дадем воля на сетивността си, за да влезем в режим на разбиране и подкрепа.

Автор: Магдалена Батева

Източник: www.psiholozi.com