Стрес от ясла

Здравейте, Казвам се Румяна Б. и имам следния проблем: синът ми е на 2г. и тръгна на ясла. Посещава 2 седмици детското заведение и след това доста продължително време остана у дома – около 3 седмици. Беше болен – има астма и хроничен тонзилит. С тръгването отново на ясла, / а беше посвикнал/, започна да плаче много, отказвал да играе с децата, което за мен е доста чудно, тъй като е доста контактен и доста говори за неговата възраст. Седи близко до лелите и отказва да спи на обед – започва да плаче и съответно да кашля. В къщи е спокоен, принципно е зодия Скорпион и е доста инатлив, но е и любвеобвилен. Не е само дете – има кака на 6г., с която са доста близки, той я търси непрекъснато, а и тя му обръща много внимание и се грижи за него. Но с тръгването сутрин на ясла винаги повтаря едно и също- „не ика игае децата“, т.е. не иска да играе с децата. Какво мога да напаравя и да му говоря, тъй като неперекъснато му се обяснява колко е хубаво там, как мама ще поработи малко и ще дойде да го вземе и него, и кака му, как си играят хубаво всички деца и т.н. Дали наистина е получил някакъв стрес или проявява доста голяма доза инат. Може ли да получи хроничен стрес от градината и въобще да не желае да я посещава?

 

Здравейте, Румяна

Мисля, че синът ви, подобно на абсолютно всяко едно дете, отделящо се за първи път от къщи и попадайки в детско учебно заведение, е в стрес. Но дали той/ стресът/ ще се задълбочи, до много голяма степен зависи от вас-неговите родители и най-близки хора. Опитайте първо вие да овладеете тревожността си.

Важно е детето да вижда във вас близки, които наистина не се смущават от тръгването му на ясла, че вие сте убедени, че това е наистина добро място за него. Не му внушавайте тревожност с настойчиви изрази: „Не се тревожи, яслата е едно много хубаво място“. Само си помислете, когато водим децата си на сладкарница, бихме ли им казали: „Не се тревожи,  сладкарницата е едно хубаво място“. Когато действително сте убедени в това, как бихте подходили?!

Нека той вижда приятелските ви отношения с учителките. Добрата адаптация предполага добра комуникация на всички нива: дете-преподаватели-родители. И децата, когато я усетят, че съществува, се успокояват.

Опитайте да му създадете приятел, тоест започнете да излизате понякога на сладкарница или в парка с дете от групата му и с неговите родители. Така синът ви, връщайки се отново там на другия ден, вече няма да се чувства така самотен.

Дайте му нещо, което там да му напомня за в къщи, например-нека да си спи с любима възглавничка или гушка любимата си играчка, когато се почувства несигурен там…

Адаптацията при всяко дете протича строго  индивидуално, но като цяло при повечето деца поне през първия един месец, е съпроводена от промени: в съня, в храненето, в поведението. Така че, пуснете го на ясла поне за месец без прекъсване и го наблюдавайте. Обикновено негативните изяви на тези промени постепенно затихват, а не ескалират. Но ако ходи два, а почива три дни в седмицата, шансът му за бърза адаптация е минимален.

Желая ви успех. Периодът не е лек за цялото ви семейство, но добрата новина е, че  „и това ще мине“.

Поздрави. Д. Проданова