clingy_729-620x349

Бедствията, природните катаклизми, катастрофите и войните могат да причинят сериозни травми при децата. Родителите и членовете на семейството имат най-важната роля в подкрепа на децата, които са преживели травматично събитие. Те могат да помогнат на децата да се справят с травмата. Те могат да защитят децата от следващи травми. Могат да осигурят медицинска помощ и консултиране. Могат първи да забележат и да окажат помощ при емоционални проблеми, които са в резултат на травмата.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТРАВМАТА ?

Има два типа травми – физическа и психическа. Физическата травма е реакцията на тялото към сериозно нараняване. Психическата травма включва болезнени страхови преживявания и чувства, които представляват реакция на съзнанието към сериозно нараняване или животозастрашаващо събитие.

Психичната травма може да доведе до много силни емоции, както и до екстремни поведения като интензивен страх или безпомощност, отдръпване, ниска концентрация, раздразнителност, проблеми със съня, агресия, хипервигилитет (бдителност и постоянно очакване на още травматични събития). Доминираща емоция е страха. Някои деца могат да се страхуват, че те или близките им могат да пострадат и умрат. Смята се, че колкото по пряко е влиянието на травматичното събитие толкова по-засегнати са децата, така например тези които са били физически най-близо до мястото на инцидента и събитието се очаква да бъдат емоционално по-засегнати от тези, които не са били около мястото. Въпреки това, вторичното излагане на травмата също може да причини емоционални щети – това включва да се говори непрекъснато пред децата за разрушения, за смърт, да им се позволява да гледат видео-репортажи или кадри от събитието.

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ?

Помощта трябва да започне незабавно, още на мястото на инцидента, но може да продължи седмици или дори месеци. Повечето деца се възстановяват до няколко седмици. Други имат нужда от по-продължителна помощ. Скръбта – най-интензивният емоционален отговор към загубата – понякога има нужда от месеци, за да бъде овладяна. Скръбта може да е насочена към член от семейството, близък приятел, учител, към домашен любимец. Скръбта може да се усложнява и да се провокира от репортажи по медиите, отразяване на годишнина от събитието или различни традиции, като помени. Някои деца могат да имат нужда от професионална психологическа помощ.


Обърнете внимание на децата, които:

  • отказват да ходят / отидат до места, които им напомнят за събитието;
  • изглеждат емоционално “застинали”, без емоции;
  • не показват никаква, или почти никаква реакция към събитието;
  • спират да говорят, изпитват затруднения да говорят спокойно;
  • имат необичайни поведения, които могат да доведат до нараняване или самонараняване.

emotВъзрастните могат да помогнат като:

  • изслушат децата;
  • приемат чувствата им;
  • им обяснят какво се е случило;
  • намалят до минимум допълнителните стресови преживявания като често преместване;
  • осигурят чест контакт и възможност да се чуят с близки и приятели;
  • ограничат споровете които могат да възникнат в семейството;
  • им напомнят колко много ги обичат и че ги подкрепят.

НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД ТРАВМАТИЧНОТО СЪБИТИЕ РОДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПРАВЯТ ПЪРВО ПРЕД СВОИТЕ ЧУВСТВА, ЗА ДА МОГАТ СЛЕД ТОВА ДА ПОДКРЕПЯТ ДЕЦАТА СИ.


  1. Обяснете на детето какво се е случило.
  2. Уверете детето, че го обичате.
  3. Кажете, че е нормално да е тъжно.
  4. Не спирайте сълзите и плача.
  5. Дайте възможност на детето да говори какво изпитва.
  6. Дайте възможност да опише чувствата си или да рисува.
  7. Не поставяйте очаквания детето да бъде смело.
  8. Позволете на детето да говори за събитието, когато то пожелае.
  9. Не се гневете, ако детето изрази много силни емоции.
  10. Ако детето има проблеми със заспиването, отделете допълнително време и внимание – нека спи на светло, или дори до вас.
  11. По възможност се опитайте да поддържате традициите (някои деца могат да не успеят да се включат) – приказка преди лягане, вечеря заедно, гледане на определени телевизионни предавания заедно, трениране, игри.
  12. Ако не можете да поддържате традициите – създайте нови заедно.
  13. Помогнете на децата да усетят, че имат избор – да изберат менюто, какво ще се готви, да изберат дрехи и могат да вземат решения за себе си, когато има възможност за това.

АКО ВИЕ СТЕ ОТ ХОРАТА, КОИТО ИСКАТ ДА ПОМОГНАТ В ПЪРВИТЕ ДНИ И СЕДМИЦИ:

Действията на хората, които помагат след бедствието могат да помогнат на възрастните да се справят и да бъдат подкрепящи за децата си. Най-важното е усилията да бъдат насочени към създаването на среда, които да осигурява безопасност. Даващите подкрепа трябва да могат да запазят спокойствие, за да дадат надежда, трябва да могат да са приятелски настроени, дори и когато човекът отсреща е “труден”. Свързването с другите изисква търпение и изслушване на историята, но изслушване само ако човекът иска да сподели.

В такива ситуации от помощ е:

  • осигуряването на храна и вода
  • безопасен подслон
  • достъп до медицинска помощ, лекарства, консумативи
  • осигуряването на контакт с близки
  • децата да бъдат с родителите или роднините си
  • да са информиране за възможностите за помощ
  • да знаят къде и как да получат помощ
  • да са наясно и информирани какво се е случило
  • да разберат какво е направено, за да се овладее ситуацията
  • да се даде възможност сами да вземат решения и да се погрижат за себе си.

Избягвайте:

  • да настоявате хората да разкажат историята си
  • да карате да споделят лични детайли
  • да казвате “Всичко ще се оправи.” “Поне сте живи.”
  • да казвате как трябва да се чувстват хората
  • да казвате как трябва да се държат хората в такива ситуации
  • да коментирате негативно помощта, която се оказва
  • да давате нереалистични обещания

КАК ДЕЦАТА РЕАГИРАТ ПРИ ТРАВМИ ?

childРеакциите на децата могат да бъдат непосредствени или да се наблюдават със закъснение. Могат да са различни по интензивност и да включват различни поведения. Хората от различни етноси могат да се различават по начина си на реагиране, освен това възрастта също влияе върху начина на изразяване. Най-честата реакция при травматично събитие е загубата на доверие, друга реакция е страха че събитието ще се случи отново. Някои деца могат да са по-чувствителни към травмата от други – например такива, които имат други травматични преживявания в живота си, имат здравословни проблеми и са зависими от грижи.

до 5 годишна възраст

от 6 до 11 години

над 12 години

  •  Изражението на лицето показва страх
  • Плач и крясъци
  • Нежелание да се отделят и за кратко от родителите си
  • Хленчене, плач и треперене
  • Безцелни движения
  • Връщане на поведения, характерни за по-ниска възраст – нощно напикаване, смучене на пръст
  • Отказват да ходят на градина или да остават за дълго без родителите си
  • Страх от тъмното
  • Реакциите на децата до 5 годишна възраст са силно повлияни от поведенията на възрастните около тях.
  • Изолация
  • Нежелание да контактуват с близки, приятели, учители
  • Имат кошмари, проблеми със съня
  • Стават раздразнителни и разрушителни
  • Имат чести изблици на гняв
  • Влизат бързо в спорове
  • Не могат да се концентрират
  • Отказват да ходят на училище, предучилищна
  • Оплакват се от физически проблеми без обективна причина
  • Изпитват чувство за вина
  • Депресия
  • Нежелание да се говори за събитието, избягване на темата
  • Възможна злоупотреба с алкохол, наркотици, тютюнопушене
  • Риск от антисоциални прояви
  • Физически оплаквания, без обективна причина
  • Кошмари или други проблеми със съня
  • Изолиране
  • Обърканост
  • Депресия
  • Суицидни мисли
  • Чувство на вина

Има деца, при които някои от описаните проблеми могат да се наблюдават за дълъг период от време. Освен това много силната реакция на загуба може да доведе до клинична депресия, тревожност и пост-травматично стресово разстройство.

Наблюдавайте за:

  • непрекъснато пресъздаване на травматичното събитие, чрез игра или свързани със събитието сънища и кошмари, спомени, рисунки
  • избягване и много силна емоционална реакция при споменаване на събитието
  • продължителна липса на реакция към събитието
  • липса на интерес към неща, занимания, хора, които преди събитието са били любими, интересни и предпочитани
  • чувство на “липса на бъдеще”, липса на мечти и планове
  • изразени нарушения в съня и/или хранителните навици
  • раздразнителност
  • невъзможност да се фокусират
  • регрес в поведението – поведения, характерни за по-ниска възраст.

Децата преживяват травматичните събития различно и е трудно да се каже при колко от тях биха се отключили психични проблеми. В повечето случаи преживелите травматични събития се възстановяват с подкрепата на близките си, но други имат нужда от консултация със специалисти по психично здраве.

Ако месец след преминаване на опасността и пребиваване в защитена и сигурна среда наблюдавате, че децата не могат да възстановят моменти от обичайния си режим на функциониране или продължите да наблюдавате някои от изброените симптоми на стрес е добре да потърсите помощ от специалист.


Източници: