Eдна книга, която ще ви накара да се влюбите в живота
След двете й професионални книги “Превод от детски” и “Превод от детски за напреднали”, определяни от читателите като пътеводители на детската душа и колоритния пътепис “Пътувани сънища – Тибет, Индия, Непал”, детският психолог Димитрина Проданова се е погрижила и за възрастните.
Чрез “Книга антидепресант” тя ни повежда на едно вълнуващо пътешествие, в което ще ни срещне с вдъхновяващи личности и отново ще ни напомни, че семейството е най-голямата сила, която може да притежава един човек, а любовта и вярата са най-мощният лек за всяка болка и страдание.
Ще ни потопи надълбоко с една много лична история, която за много от нас ще се окаже изключително терапевтична, като ще ни подтикне смело да пренаредим приоритетите си и да преосмислим ценностите си. И ще ни провокира да оценим живота и свободния избор като безценен дар.
Няколко ревюта за книгата:
“Димитрина
Проданова е психотерапевт с похват, нетипичен за никой друг. Дърпа завесите и
те изкарва направо на сцената. И когато пише, го прави така смело. Отваря
вратата към нейния свят, завладявайки те с вълнуващи истории за хора със силен
дух, проявяващи вдъхновяваща смелост. Тази книга ще помогне на много хора да
оценят живота и да го заживеят пълноценно.”
(Йоана Мигарова-архитект)
“Тази книга не
е за сълзи. Тя е за пълнокръвния живот, за цветовете и смисъла, за приемането и
любовта, за мъдростта и проглеждането, макар и да си имал виждащи очи цял
живот. Но най-вече е за простите неща, които притежават най-голяма стойност.”
(Свилена Алексиева-софтуерен инженер)
“Книгата е разкошна. В нея има светлина, надежда, човечност, обич, смисъл. Толкова е истинска. Докосва, сгрява, смирява, прегръща те.”
(Калина Недкова-учител)
Предговор на „Книга антидепресант“
Като светулки през август
Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът – мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!
/Дъглас Мълок/
„Случвало ли ти се е някога, през цялото ти тяло да премине една нежна тръпка, която буквално тръгва от пръстите на краката ти и се завихря в главата ти като свеж пролетен вятър?! От нея направо настръхваш и усещането ти е като току-що да си се престрашил да застанеш под кристалните леденостудени пръски вода на някой планински водопад. Толкова ти е вълнуващо, до екстремност. Усещането ти е като да си преодолял себе си, като да си надскочил сянката си и сякаш си си позволил да се докоснеш до нещо чисто, непреходно и божествено. Усещането ти е за летеж, а адреналинът, който изпълва всяка твоя фибра в този момент, преминава през теб като лек гъдел и сякаш леко те приповдига, сякаш ставаш една идея по-висок, една идея по-смел, по-въодушевен, по-горд от себе си… Тази тръпка те кара да се усмихваш широко – дори не знаеш за какво е тази усмивка. Дори ти идва да си намигнеш: „Ей, човече, полудяваш ли?! Какво толкова се е случило?!“
Случило се е нещо, което истински е докоснало душата ти, пробудило е духа ти и е накарало тялото ти да трепти в пълен синхрон с тях. Докоснал си се до нещо, което те кара да се чувстваш така, сякаш си способен на велики дела, сякаш чудесата, за които си чувал, че се случват на другите, са на една ръка разстояние от теб, сякаш си станал безгранично същество и си способен да ги сътворяваш тези чудеса.
Случвало ли ти се е да чуеш нечия история и да си кажеш: „Мога и аз това – да съм щастлив!“?! Да последваш героите ѝ така самоотвержено, че дори когато се разделиш с тях, усещането ти е, като че ли ти липсват и ти се иска да ги задържиш в орбитата си поне за още мъничко. Иска ти се да поемеш тези вдъхновяващи истории за реални хора, крачещи или минали по твоята земя, по която всеки ден ти крачиш, и сътворили велики дела…
Да, иска ти се да ги поемеш в шепите си, както го правехме със светулките през август в нашето детство, и поне още за миг да се насладиш на магичната им светлина. Тръпката е от петите ти до безкрая. Тази светлинка сякаш те е прочистила от всякакви кални наноси на стари рани и настоящи страдания… Тази чистота от съприкосновението със сияйните хора – светулки, сякаш вече се стеле в цялото ти същество и те изпълва с радост, любов и вдъхновение.
Затова написах тази книга. За да споделя за всички тези, които имах щастието да срещна по пътя си и които ме „заразиха“ с всички тези светли чувства. Тази книга е за тези хора с невидими ангелски криле, които окрилиха душата ми и ми вдъхнаха увереност, че съм способна на велики дела. Това е книга за напомняне, че сме божествени творения и че във всеки един от нас я има тази светлинка, която може да ни излекува от всяка болест и всяко страдание, като ни помогне да минем през болката по-осъзнато, с достойнство и без да губим себе си. Тя е възхвала на самия живот.
Тръпка е, нали?! Заповядай в моя свят, мили Читателю! Ще бъде вълнуващо.
И благодаря, че ми се довери за него!“
