10 златни правила при отглеждане на „трудни“ деца

 

Откъсът от книгата „Трудните деца“ на австралиеца Андрю Фулър е любезно предоставен от издателство „Хермес„.

По те­ле­фо­на ми се оба­ди при­тес­не­на май­ка. Оп­ла­ка се, че дъ­ще­ря й би­ла твър­дог­ла­ва и упо­ри­та и на­пос­ле­дък има­ла на­вик да я обиж­да, при то­ва на пуб­лич­ни мес­та.

– Как­во каз­ва? – по­пи­тах аз.

Май­ка­та от­го­во­ри, че мо­ми­че­то ù из­к­ре­щя­ло с пъл­но гър­ло: „Дър­тач­ко смър­де­ла”. Май­ка­та бе­ше на­пъл­но от­ча­я­на и ме по­пи­та как­во би мог­ла да нап­ра­ви, за да по­мог­не на дъ­ще­ря си.

По­го­во­рих­ме си, по­мъд­ру­вах­ме за­ед­но и нак­рая скро­их­ме план. (По-къс­но май­ка­та се оба­ди, за да ми ка­же ре­зул­та­та.) Ста­на­ло та­ка, че съв­сем ско­ро щер­ка­та от­но­во се обър­на­ла към май­ка си на ожи­ве­но мяс­то и из­к­ре­щя­ла: „Дър­тач­ко смър­де­ла!”

В то­зи мо­мент май­ка­та (как­то се бях­ме уго­во­ри­ли по те­ле­фо­на) спо­кой­но се обър­на­ла към дъ­ще­ря си и ка­за­ла: „Не, ми­лич­ка, ако ще си го­во­рим за смър­де­не, ни­кой не мо­же да се ме­ри с теб! Ка­то мал­ка та­ки­ва ги вър­ше­ше в пам­пер­са, че ця­ла­та къ­ща во­не­ше с ча­со­ве”.

По пъ­тя за до­ма дъ­ще­ря­та из­мър­мо­ри­ла на май­ка си: „Са­мо да си пос­мя­ла да го нап­ра­виш от­но­во… Щях да ум­ра от срам”.

Мно­го от иде­и­те в та­зи кни­га са по­чер­пе­ни от ус­пеш­ни стра­те­гии, ко­и­то ня­кои ро­ди­те­ли ве­че са из­п­роб­ва­ли вър­ху сво­и­те тий­нейд­жъ­ри. Има оба­че и дос­та „хит­рин­ки”, ко­и­то са под­хо­дя­щи за по-мал­ки де­ца.

Си­гу­рен съм, че до­ка­то се за­поз­на­ва­те с тях, мо­гат да ви хрум­нат още по-ге­ни­ал­ни идеи за спра­вя­не с раз­ни си­ту­а­ции.

Пред­ла­гам ви де­сет злат­ни пра­ви­ла, из­в­ле­че­ни от ко­лек­тив­ния гор­чив опит на ро­ди­те­ли­те на труд­ни де­ца.

1. „Луд умо­ра ня­ма!”

Енер­ги­я­та на труд­ни­те де­ца ни­ко­га не свър­ш­ва. Мо­же да сте си­гур­ни, че вся­ко де­те или тий­нейд­жър раз­по­ла­га с мно­го по­ве­че енер­гия, ко­я­то да вло­жи в из­бух­на­лия спор, от­кол­ко­то въз­рас­т­ни­ят – сре­щу не­го.

При то­ва е го­то­во да из­раз­ход­ва енер­ги­я­та си до кап­ка, за да спе­че­ли бит­ка­та. За­то­ва мъд­ри­те ро­ди­те­ли би тряб­ва­ло да ог­ра­ни­ча­ват об­лас­ти­те, в ко­и­то смя­тат да пос­тиг­нат по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти. Не се из­сил­вай­те!

Ка­то ця­ло е доб­ре да оп­ре­де­ли­те ти­па по­ве­де­ние, кой­то же­ла­е­те да на­сър­чи­те, и ти­па по­ве­де­ние, кой­то ис­ка­те да ог­ра­ни­чи­те. След то­ва се за­е­ме­те са­мо с те­зи два при­о­ри­те­та и ра­бо­те­те вър­ху тях най-мал­ко шест сед­ми­ци.

Ако се на­гър­би­те с пре­ка­ле­но мно­го за­да­чи, не са­мо че ня­ма да по­лу­чи­те ме­дал, но и ще стиг­не­те до пъл­но из­то­ще­ние.

2. Два ос­т­ри ка­мъ­ка браш­но не ме­лят

Из­с­лед­ва­ни­я­та на мо­зъч­на­та ак­тив­ност на де­ца и тий­-нейд­жъ­ри по вре­ме на кон­ф­ликт, нап­ра­ве­ни по ме­то­да на по­зит­рон­но-еми­си­он­на то­мог­ра­фия (ПЕТ), ус­та­но­вя­ват ня­кои ин­те­рес­ни осо­бе­нос­ти.

Най-ак­тив­ни­те час­ти на мо­зъ­ка при кон­ф­лик­т­на си­ту­а­ция са про­дъл­го­ва­ти­ят мо­зък, кой­то ак­ти­ви­ра ре­ак­ци­и­те, и амиг­да­ла­та – мо­зъч­ни­ят цен­тър, къ­де­то се офор­мя ре­ше­ни­е­то „бий се или бя­гай”. И го­ре-до­лу то­ва е всич­ко!

То­ва оз­на­ча­ва, че в раз­га­ра на скан­да­ла де­те­то е ра­зум­но поч­ти кол­ко­то кро­ко­дил. Да обяс­ня­ва­те, об­съж­да­те, при­веж­да­те до­во­ди и да вра­зу­мя­ва­те е пъл­на за­гу­ба на вре­ме.

Кол­ко­то и да ви се стру­ват важ­ни соб­с­т­ве­ни­те ви без­цен­ни съ­ве­ти, прос­то си ха­би­те ду­ми­те. Де­ца­та не мо­гат да чу­ят мъд­ри­те ви сло­ва и да на­у­чат как­во­то и да би­ло, тъй ка­то мо­зъч­ни­те об­лас­ти, ко­и­то са „от­го­вор­ни” за слу­ша­не­то и уче­не­то, в мо­мен­та не са ак­тив­ни.

Ко­га­то из­бух­ва­те, ва­ша­та спо­соб­ност да мис­ли­те ра­зум­но съ­що се доб­ли­жа­ва до та­зи на кро­ко­ди­ла. Ка­къв раз­го­вор мо­гат да во­дят два ра­зя­ре­ни кро­ко­ди­ла?

Те мо­гат са­мо да се ха­пят вза­им­но. Как­то каз­ва по­го­вор­ка­та, два ос­т­ри ка­мъ­ка браш­но не ме­лят. За­то­ва, ако е въз­мож­но, пър­во се от­да­ле­че­те, „ус­по­кой­те топ­ка­та”, взе­ме­те се в ръ­це – и ед­ва то­га­ва дейс­т­вай­те.

3. Не се тър­ка­ляй­те в кал­та за ра­дост на пра­се­то.

Труд­ни­те де­ца обо­жа­ват ви­со­ки­те обо­ро­ти. Те оби­чат дра­ма­та, не­о­чак­ва­ни­те об­ра­ти ка­то в са­пу­нен се­ри­ал, оби­чат от ек­ра­на да се лее кръв, ужа­си­те и ек­шъ­на.

Не са­мо то­ва, те при­те­жа­ват ог­ро­мен та­лант да съз­да­ват дра­ма, ужа­си и ек­шън. Тъй ка­то дра­ма­тич­но­то ги за­ли­ва от­в­ся­къ­де, те са свик­на­ли с не­го. Дай­те им дра­ма – и те са в свои во­ди.

Ви­на­ги каз­вам на ро­ди­те­ли­те, че да во­диш спор с проб­лем­но де­те е го­ре-до­лу ка­то да се бо­риш с пра­се в кал­та: нак­рая и два­ма­та сте се оца­па­ли до уши­те, но са­мо пра­се­то е до­вол­но.

Та­ка че ако ис­ка­те да дос­та­ви­те ра­дост на хла­пе­то с ня­кой скан­дал или ка­ра­ни­ца – мо­ля, но ако на­ис­ти­на ис­ка­те да му по­мог­не­те да про­ме­ни по­ве­де­ни­е­то си, ще тряб­ва да по­тър­си­те друг на­чин.

То­ва не оз­на­ча­ва да вдиг­не­те ръ­це. Оз­на­ча­ва, че ще тряб­ва да под­хо­ди­те към проб­ле­ма мно­го по-мъд­ро. Ако не ви се учас­т­ва в ка­лен свин­с­ки дву­бой, кой­то ще дос­та­ви за­бав­ле­ние на че­до­то ви, ще ви се на­ло­жи да се от­ка­же­те от един на­вик, кой­то ро­ди­те­ли­те поч­ти за­дъл­жи­тел­но при­до­би­ват:

Опас­но­то из­кус­т­во на про­во­ки­ра­щия въп­рос

Да, из­кус­т­во­то на про­во­ки­ра­щия въп­рос е ме­тод, из­пол­з­ван от мно­го ро­ди­те­ли. Той но­си стоп­ро­цен­то­ва га­ран­ция за гран­ди­о­зен до­ма­шен скан­дал!

Ето ня­кол­ко при­ме­ра за про­во­ки­ра­щи въп­ро­си:

На­у­чи ли си ве­че?

По­чис­ти ли си ста­я­та? (след ка­то сте ви­де­ли, че не е)

На­ли не мис­лиш да из­ле­зеш, об­ле­че­на с те­зи дре­хи?

Кол­ко пъ­ти тряб­ва да ти каз­вам?

Къ­де ти бе­ше гла­ва­та?

Пред­по­ла­гам, мо­жеш да ми обяс­ниш за­що бе­леж­ни­кът ти из­г­леж­да по то­зи на­чин?

Ако ис­ка­те труд­но­то де­те да прев­к­лю­чи на скан­дал­джийс­ка въл­на, прос­то му за­дай­те про­во­ки­ращ въп­рос. Кал­па­за­ни­нът без­к­рай­но ще се за­бав­ля­ва, а вие ще я до­ка­ра­те до съл­зи. Ще за­поч­нат ата­ки и кон­т­ра­а­та­ки, ко­и­то про­дъл­жа­ват с ча­со­ве.

За­то­ва пре­вър­не­те про­во­ки­ра­щи­те въп­ро­си в яс­ни съ­об­ще­ния. Ето ня­кои при­ме­ри:

Та­ка, вре­ме е за уро­ци­те.

Ста­я­та да е чис­та пре­ди ве­че­ря.

Ис­кам да ти на­пом­ня как­во се бях­ме раз­б­ра­ли.

Дай да ви­дим как да ти по­мог­на за учи­ли­ще.

И та­ка сти­га­ме до след­ва­що­то злат­но пра­ви­ло, ус­та­но­ве­но от ро­ди­те­ли­те на труд­ни де­ца: пос­ле­до­ва­тел­ни­те дейс­т­вия са по-сил­ни от ду­ми­те.

4. Де­ла­та са по-важ­ни от ду­ми­те

Чес­то по-важ­но е не как­во каз­ва­те, а как­во вър­ши­те. През пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия се на­ло­жи тен­ден­ци­я­та ро­ди­те­ли­те да обяс­ня­ват всич­ко на де­ца­та си. Ня­кои обяс­не­ния дейс­т­ви­тел­но са по­лез­ни, но ро­ди­те­ли­те, из­г­леж­да, ре­ши­ха, че ако прос­то обяс­ня­ват и обяс­ня­ват на де­ца­та си, не­ща­та са­ми ще се на­ре­дят.

То­ва мо­же и да вър­ши ра­бо­та в ня­кои слу­чаи, но труд­ни­те де­ца ряд­ко се зас­луш­ват дос­та­тъч­но, за да вник­нат в ду­ми­те, или са твър­де за­е­ти да ви убеж­да­ват в соб­с­т­ве­на­та си по­зи­ция, та­ка че в край­на смет­ка от уси­ли­я­та ви ни­що ня­ма да из­ле­зе. При труд­ни­те де­ца де­ла­та оп­ре­де­ле­но са по-важ­ни от ду­ми­те.

Мно­го про­уч­ва­ния со­чат, че мал­ки­те ри­ту­а­ли в се­мей­ния жи­вот при­те­жа­ват мо­гъ­ща по­зи­тив­на си­ла. Ри­ту­а­ли­те из­г­раж­дат доб­ра ат­мос­фе­ра и на­ви­ци, а при труд­ни­те де­ца на­ви­ци­те и ри­ту­а­ли­те вър­шат чу­дес­на ра­бо­та.

Не е нуж­но ри­ту­а­ли­те да са скъ­пи – всъщ­ност най-цен­ни­те от тях стру­ват мно­го мал­ко или до­ри ни­що в па­рич­но из­ра­же­ние. Ри­ту­а­ли­те са оне­зи не­ща, за ко­и­то де­ца­та един ден ще си спом­нят: „Ма­ма ви­на­ги ни во­де­ше…” или „Тат­ко не про­пус­ка­ше…”

Ва­ши­те ри­ту­а­ли си­гур­но ще са раз­лич­ни от те­зи на дру­ги­те се­мейс­т­ва. Мо­же да е пи­ца в пе­тък ве­чер, раз­ход­ка след ве­че­ря в сря­да или за­дъл­жи­те­лен филм в не­де­ля ве­чер. Ри­ту­а­лът е се­мей­но съ­би­тие, ко­е­то се случ­ва пос­то­ян­но и не­от­мен­но, без зна­че­ние как­во е би­ло по­ве­де­ни­е­то на де­ца­та.

Ри­ту­а­ли­те са ка­то за­ка­чал­ка, на ко­я­то хо­ра­та окач­ват ху­ба­ви­те спо­ме­ни в жи­во­та си.

Ко­га­то в се­мейс­т­во­то рас­тат труд­ни де­ца, ве­ро­ят­но се­мей­ни­те ри­ту­а­ли ку­цат. Хи­ля­ди пъ­ти съм чу­вал от ро­ди­те­ли да се оп­лак­ват: „Пре­ди за­дъл­жи­тел­но хо­дех­ме на пи­ца в пе­тъ­ци­те, но ед­на ве­чер той тол­ко­ва по­бес­ня, че прес­та­нах­ме да го пра­вим”, или „Из­ли­зах­ме за­ед­но на раз­ход­ка, но тя се дър­же­ше тъй ужас­но, че ве­че спрях­ме”.

Ако то­ва ва­жи и за ва­ше­то се­мейс­т­во, пос­п­ре­те и се за­мис­ле­те как­ви ри­ту­а­ли бих­те мог­ли да въ­ве­де­те.

5. Из­г­ра­де­те у де­те­то ус­той­чи­вост

Ус­той­чи­вост е оно­ва ка­чес­т­во на ха­рак­те­ра, ко­е­то ни по­ма­га да виж­да­ме ху­ба­во­то и в ло­ши­те си­ту­а­ции. Как­то съ­вет­ва ед­на по­пу­ляр­на сен­тен­ция, ако жи­во­тът ни под­не­се ли­мон, мо­жем да нап­ра­вим ли­мо­на­да.

Ко­га­то нас­тъ­пят труд­ни вре­ме­на, точ­но та­зи вът­реш­на жи­ла­вост по­ма­га да се из­диг­нем над преч­ки­те и да ги по­бе­дим.

Де­ца­та и тий­нейд­жъ­ри­те раз­ви­ват ус­той­чи­вост, ко­га­то имат:

• си­гур­ност­та, че са оби­ча­ни в се­мейс­т­во­то си;

• раз­но­об­раз­на гру­па от при­я­те­ли;

• въз­рас­тен из­вън се­мейс­т­во­то, с ко­го­то се раз­би­рат.

Ще по­мог­не­те на де­те­то да из­г­ра­ди вът­реш­на ус­той­чи­вост, ка­то ви­на­ги яс­но му по­каз­ва­те, че го оби­ча­те (ма­кар съ­що та­ка яс­но да по­каз­ва­те, че не ха­рес­ва­те на­чи­на, по кой­то се дър­жи в мо­мен­та).

Един от на­чи­ни­те сво­бод­но да из­ра­зя­ва­те обич­та си към труд­но­то де­те е да не му от­с­тъп­ва­те до сте­пен, в ко­я­то вие са­ми­те се чув­с­т­ва­те из­пол­з­ва­ни. Ро­ди­те­ли­те чес­то да­ват пре­ка­ле­но мно­го от се­бе си и нак­рая се чув­с­т­ват омер­зе­ни и из­пол­з­ва­ни, а омер­зе­ни­е­то сто­пя­ва доб­ри­те от­но­ше­ния в се­мейс­т­во­то.

Ако усе­ща­те то­ва – спре­те! Дай­те си мал­ко по­чив­ка. Из­вес­т­но вре­ме не пред­ла­гай­те по­мощ­та си за щя­ло и не­щя­ло.

На ни­ко­го ня­ма да по­мог­не­те, ако се пре­вър­не­те в не­дос­па­ла и нап­рег­на­та сян­ка на са­мия се­бе си. От­г­леж­да­не­то и въз­пи­та­ва­не­то на проб­лем­ни де­ца е ис­тин­с­ко из­пи­та­ние до­ри за най-сил­ни­те ха­рак­те­ри.

Най-важ­ни­ят фак­тор по пъ­тя на де­те­то ви към пъл­но­це­нен и щас­т­лив жи­вот са вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та в се­мейс­т­во­то. Сил­на­та по­зи­тив­на връз­ка меж­ду вас и де­те­то е най-го­ле­ми­ят при­о­ри­тет. За­то­ва ако вие или де­те­то се дър­жи­те по на­чин, кой­то зап­лаш­ва здра­ви­на­та на та­зи връз­ка, то вре­ме е да при­ло­жи­те раз­ли­чен под­ход.

Вто­ри­ят фак­тор, кой­то ни пра­ви вът­реш­но ус­той­чи­ви, е при­я­тел­с­т­во­то. Ви­на­ги тър­се­те въз­мож­нос­ти да раз­ши­ри­те со­ци­ал­ни­те връз­ки на де­те­то си.

В иде­ал­ния слу­чай мо­же­те да му по­мог­не­те да на­ме­ри при­я­те­ли как­то в учи­ли­ще, та­ка и из­вън не­го. Мла­деж­ки гру­пи, бра­тов­че­ди, кръ­жо­ци, цър­ков­ни гру­пи, ска­ут­с­ки ор­га­ни­за­ции, ла­ге­ри и об­щес­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции – всич­ки те са чу­дес­на въз­мож­ност.

В по­ве­че­то слу­чаи труд­ни­те де­ца, ко­и­то се за­бър­кват в най-го­ле­ми­те ка­ши, имат са­мо един или два­ма ис­тин­с­ки при­я­те­ли. По­мог­не­те на де­ца­та да се сре­щат с раз­лич­ни хо­ра.

Ня­кои труд­ни де­ца са ос­вен то­ва и са­мот­ни­ци. Ня­ма ни­що ло­шо в то­ва да си еди­нак, но да об­щу­ваш с раз­лич­ни хо­ра е чу­дес­но уме­ние, ко­е­то всич­ки де­ца тряб­ва да при­те­жа­ват. То­ва осо­бе­но ва­жи за труд­ни­те де­ца, ко­и­то поз­на­ват са­мо оп­ре­де­ле­ни на­чи­ни и фор­ми на об­щу­ва­не с дру­ги­те.

Въз­пи­та­ни­е­то на де­ца­та е слож­на ра­бо­та. Въз­пи­та­ва­не­то на труд­ни де­ца е не са­мо слож­но, но и умо­ри­тел­но. За­то­ва въз­рас­тен чо­век из­вън се­мейс­т­во­то, на ко­го­то се до­ве­ря­ва­те и вяр­ва­те, че би мо­гъл да из­г­ра­ди по­зи­тив­ни вза­и­мо­от­но­ше­ния с де­те­то, е спо­со­бен да изиг­рае не­ве­ро­ят­на ро­ля в жи­во­та му.

То­зи въз­рас­тен не би тряб­ва­ло да учас­т­ва в на­ла­га­не­то на дис­цип­ли­на или раз­ре­ша­ва­не­то на ежед­нев­ни проб­ле­ми, же­ла­тел­но е да е чо­век, към ко­го­то де­те­то да се обър­не, ко­га­то не мо­же да го­во­ри с вас са­ми­те.

6. Вни­ма­вай­те как­во пра­ви­те точ­но пре­ди ля­га­не

Оно­ва, ко­е­то се случ­ва точ­но пре­ди зас­пи­ва­не, пос­ле се „пре­вър­та” в съ­ни­ща­та. Ду­ми­те, ко­и­то каз­ва­те на де­те­то пре­ди зас­пи­ва­не, се пом­нят най-яс­но.

За­то­ва ис­кам да ви дам след­ния съ­вет: кол­ко­то и от­в­ра­ти­те­лен да е бил де­нят, кол­ко­то и пъ­ти да сте се ска­ра­ли, кол­ко­то и гру­би ду­ми да сте си раз­ме­ни­ли, на­ме­ре­те вре­ме за по­ми­ре­ние, пре­ди да си лег­не­те.

Ако мис­ли­те, че в бър­ко­ти­я­та на де­ня де­те­то е заб­ра­ви­ло, че го оби­ча­те, при­пом­не­те му го. Та­ка из­г­раж­да­те мос­та на ми­ра и връз­ка­та, по кой­то, дай бо­же, ще стиг­не­те до ут­реш­ния ден. Ста­ра­та при­каз­ка „да не си ля­га­ме ска­ра­ни” дейс­т­ви­тел­но крие мно­го мъд­рост.

7. Опоз­най­те при­я­те­ли­те им (и ги хра­не­те!)

Все­ки ро­ди­тел, кой­то поз­на­ва при­я­те­ли­те на де­те­то си, е в мно­го сил­на по­зи­ция. Ро­ди­те­ли­те на труд­ни де­ца тряб­ва за­дъл­жи­тел­но да поз­на­ват тех­ни­те при­я­те­ли, а ко­га­то то­ва е въз­мож­но – и ро­ди­те­ли­те на те­зи при­я­те­ли.

Кой е най-доб­ри­ят на­чин да се сбли­жи­те с де­ца­та? Нах­ра­не­те ги! Сан­д­ви­чи­те мо­гат да се ока­жат без­цен­но оръ­жие.

А кой е най-доб­ри­ят на­чин да се за­поз­на­е­те с ро­ди­те­ли­те им? Пре­ди всич­ко, в ни­ка­къв слу­чай не ис­кай­те раз­ре­ше­ние от соб­с­т­ве­но­то си де­те, за да се свър­же­те с ро­ди­те­ли­те на ня­кой от при­я­те­ли­те му.

Прос­то звън­не­те по те­ле­фо­на. Пред­с­та­ве­те се. При вся­ка от­во­ри­ла се въз­мож­ност се пред­с­та­вяй­те: „Здра­вей­те, аз съм май­ка­та/ба­ща­та на… Каз­вам се…”

Мо­же да ви зву­чи мал­ко еле­мен­тар­но, но днеш­ни­ят жи­вот е мно­го на­то­ва­рен и ни­как не е лес­но да за­пом­ни­те име­на­та на ро­ди­те­ли­те на все­ки от при­я­тел­с­ка­та гру­па. За­то­ва бъ­де­те го­то­ви да се пред­с­та­вя­те от­но­во и от­но­во – та­ка се свър­з­ва­те с хо­ра, с ко­и­то мо­же­те да обе­ди­ни­те си­ли­те си, ако се по­я­вят проб­ле­ми.

8. Тър­се­те под­хо­дя­щи те­ми за раз­го­вор

С ня­кои труд­ни де­ца е из­к­лю­чи­тел­но лес­но да се го­во­ри, ко­га­то са ядо­са­ни, и не­ве­ро­ят­но труд­но да се об­щу­ва, ко­га­то са спо­кой­ни. По вре­ме на спор ду­ми­те му ся­каш из­ви­рат, но в мо­мен­та, в кой­то ви се сто­ри, че има­те шанс да из­г­ра­ди­те от­но­ше­ни­я­та си със спо­ко­ен раз­го­вор, де­те­то из­вед­нъж млък­ва ка­то пън.

За­то­ва тър­се­те под­хо­дя­щи те­ми. Ако са­ми не мо­же­те да се се­ти­те, по­го­во­ре­те с учи­те­ли­те на де­те­то, с тре­ньо­ра или с ро­ди­те­ли­те на не­го­ви при­я­те­ли. Един от най-лес­ни­те на­чи­ни да за­поч­не­те раз­го­вор е да за­бе­ле­жи­те как­во оби­ча да гле­да де­те­то по те­ле­ви­зи­я­та и да сед­не­те да го гле­да­те за­ед­но.

В на­ча­ло­то прос­то наб­лю­да­вай­те, без да ко­мен­ти­ра­те, а след то­ва из­пол­з­вай­те те­ми­те от пре­да­ва­не­то за раз­го­вор.

Ако във ва­ша­та къ­ща е из­чез­нал ри­ту­а­лът се­мейс­тво­то да се хра­ни без те­ле­ви­зия, ра­дио, ком­пю­тър или дру­го елек­т­рон­но ус­т­ройс­т­во, ко­е­то сви­ри, го­во­ри, пее, въ­зоб­но­ве­те го, ка­то из­к­лю­чи­те те­зи ин­фор­ма­то­ри и вклю­чи­те те­ле­фон­ния сек­ре­тар. След то­ва се опи­тай­те да под­х­ва­не­те раз­го­вор. (Раз­би­ра се, ако то­ва съв­па­да с лю­би­мо те­ле­ви­зи­он­но пре­да­ва­не, мо­же би ще тряб­ва да про­ме­ни­те ча­са на ве­че­ря­та.)

Тук въп­ро­сът опи­ра до из­вес­т­но упор­с­т­во. Лес­но е ро­ди­те­ли­те да се под­да­дат на маг­не­тич­но­то прив­ли­ча­не меж­ду де­ца­та и тех­ни­те ком­пю­тър­ни иг­ри и те­ле­ви­зо­ри. Не се ос­та­вяй­те да ви от­с­ви­рят със сър­ди­ти от­го­во­ри от сор­та на: „От­къ­де да знам” и „Ами ни­що”.

9. Из­бе­ре­те под­хо­дя­що­то вре­ме!

Мно­го е важ­но да ги „хва­не­те” в точ­ния мо­мент. (Ще по­го­во­рим по­ве­че за то­ва, ко­га­то ра­зис­к­ва­ме те­ма­та за смя­на­та на нас­т­ро­е­ни­я­та.) Важ­но е при­мер­но да раз­бе­ре­те, че ако ви­ди­те че­до­то „раз­п­лу­то” на ди­ва­на, ве­ро­ят­но не е под­хо­дящ мо­мент да го ка­ра­те да из­х­вър­ли бок­лу­ка, да нах­ра­ни кот­ка­та, да пог­лед­не как са риб­ки­те, да при­бе­ре чи­ни­и­те от ми­ял­на­та ма­ши­на или да взе­ме да пре­бо­я­ди­са ця­ла­та къ­ща!

Из­ча­кай­те оне­зи ред­ки мо­мен­ти, ко­га­то то е във вер­ти­кал­на по­зи­ция – а ако има­те къс­мет, да­же в дви­же­ние, – и то­га­ва опи­тай­те.

Ос­вен то­ва тряб­ва да има­те пред­вид, че де­те­то се нуж­дае от мал­ко вре­ме, за да „сме­ли” по­ис­ка­но­то от вас. То­ва осо­бе­но ва­жи за тий­нейд­жъ­ри­те. От­п­ра­ве­те мол­ба­та или пред­ло­же­ни­е­то си и ос­та­ве­те де­те­то на ми­ра.

Дай­те му въз­мож­ност да „об­ра­бо­ти ин­фор­ма­ци­я­та”. Ня­кой път са нуж­ни де­се­ти­на ми­ну­ти, за да се пре­вър­не иде­я­та в дейс­т­вие. Глу­па­во е да по­ис­ка­те не­що и да ви­си­те край дан­га­ла­ка с ръ­це на кръс­та. Не го пра­ве­те.

Ка­же­те как­во­то има­те да каз­ва­те и го ос­та­ве­те. Пе­ри­о­дич­но про­ве­ря­вай­те да­ли по за­да­ча­та се ра­бо­ти и пох­ва­ле­те и най-мал­ка­та стъп­ка в та­зи по­со­ка.

10. Те имат нуж­да от вас!

На­вяр­но има теж­ки мо­мен­ти, в ко­и­то поч­ти не вяр­ва­те в то­ва. Но те на­ис­ти­на имат нуж­да от вас! Труд­ни­те де­ца мо­же би се нуж­да­ят от по­ве­че вре­ме с ро­ди­те­ли­те си, от­кол­ко­то ос­та­на­ли­те.

Нуж­но им е вре­ме да се по­чув­с­т­ват оби­ча­ни, да се на­у­чат да ов­ла­дя­ват по-ди­ви­те си им­пул­си, да по­чув­с­т­ват, че и те мо­гат не­що да ви да­дат в от­п­ла­та. Мо­же би не­ви­на­ги ви из­г­леж­да та­ка, но то­ва е ис­ти­на­та.

Всич­ки де­ца се стра­ху­ват да не бъ­дат изос­та­ве­ни. Труд­ни­те де­ца се бо­ят, че ня­ма да ги оби­чат, ако не са дос­та­тъч­но за­бав­ни, пла­мен­ни, ре­ши­тел­ни, вни­ма­тел­ни или доб­ри уче­ни­ци. Мно­го от неп­ри­ят­ни­те чер­ти в ха­рак­те­ра им всъщ­ност прик­ри­ват страх и тре­вож­ност.

Да на­у­чиш, че си оби­чан за­ра­ди то­ва, ко­е­то си, а не за­ра­ди то­ва, ко­е­то пра­виш, е един от най-го­ле­ми­те жи­тейс­ки уро­ци. Труд­ни­те де­ца тряб­ва да на­у­чат то­зи урок, а той се пре­по­да­ва доб­ре са­мо от ро­ди­те­ли­те.

Вни­ма­ние! Де­те­то ви не се нуж­дае от вас ка­то от при­я­тел. То има нуж­да да му бъ­де­те взис­ка­те­лен при­я­тел.

 

Източник: http://bgtatko.bg