Истината за Дядо Коледа
Детството е времето на мечтите, на приказките, на измислените герои. Това е периодът в живота ни, в който не държим на всяка цена да знаем истината и можем да си позволим да живеем в измислен свят. Колкото по-малко е детето, толкова по-силно вярва в измислени положителни герои, особено ако от тях получава подаръци. За някои родители точно този период е критичен, тъй като трябва да решат дали да поднесат на децата си истината за Дядо Коледа и ако „да” – кога да стане това. Притеснени са как ще реагира малчуганът на тази информация, дали междувременно няма да я научи от някой друг и как ще му се отрази тя. Обърнахме се към детския психолог Димитрина Проданова (www.detski-psiholog.com), за да ни даде съвети как да процедираме при тази ситуация.
Смятате ли, че е редно да сме напълно открити и честни с детето си от съвсем ранна възраст?
И да, и не. Винаги трябва да сме честни, но съобразно с възрастта на детето. Например, когато 3-годишният ни син ни попита: „Мамо, откъде идват бебетата?”, темата не трябва да бъде игнорирана, а да се постави началото на един дълъг разговор, който ще се надгражда през годините. Не го лъжете, че щъркелите носят бебетата, но и не му говорете за яйцеклетката и сперматозоидите. Разкажете му, че от любовта между мама и тати е било създадено най-безценното им съкровище – тяхното детенце.
Има ли лъжи, които са позволени?
Това по-скоро е философски въпрос, който учените могат да анализират с години. Има явни лъжи и премълчани истини, които реално пак са лъжи. Има такива лъжи, които спасяват, които нараняват, които вдъхновяват… Сложно е.
Учим децата си да не лъжат, но ние самите ги лъжем за Дядо Коледа. Това не е ли лош пример?
Защо да ги лъжем?! Дядо Коледа е символ, той е събирателен образ, той е еуфорията и щастието, които царят всяка година през декември, които провокират хиляди хора по света, независимо къде живеят, да правят всичко възможно да се приберат при семействата си на Бъдни вечер, да споделят радостта от това, че са заедно, да ядат ароматни курабийки с канела, да се смеят, да си подаряват подаръци. Това е духът на Коледа.
Трябва ли да се придържаме към чудните приказки за Дядо Коледа, или трябва честно да разкажем на децата си кой купува подаръците?
Приказките за Дядо Коледа наистина са чудни, но не е нужно, и то по наша инициатива, да разкрием това на децата. Ако те започнат да ни задават „неудобни” въпроси за това кой всъщност е купил подаръците, тогава не се оплитайте в нови лъжи, а спокойно им обяснете, че Дядо Коледа има нужда от помощници, за да изпълни своята задача всеки да получи подаръци.
Смятате ли, че е редно да кажем на детето, че Дядо Коледа не съществува, или трябва да изчакаме то само да стигне до този извод?
Разкажете на детето си историята за Свети Николай. Нека то знае, че прототипът на Дядо Коледа е реално съществувала личност. Въпреки че не е бил богат човек, той помагал на всички изпаднали в беда с анонимни дарения, а най-щедър бил към децата. Години по-късно Николай бил провъзгласен за светец и покровител на рибарите, моряците и децата. Обяснете на малчуганите, че когато сте били малки, също сте вярвали в Дядо Коледа, въпреки че никога не сте го виждали. От там нататък детето само ще реши доколко да вярва в съществуването на добрия старец. Някои деца избират магията и вълшебството да продължат по-дълго в живота им, други спират да вярват, най-често провокирани от суровия реализъм на родителите си. Жестоко е да обезверим детето си. Ако не искаме да го лъжем, тогава в разговорите си е подходящо да акцентираме не толкова върху това как изглежда визуално, а че Дядо Коледа е символ на щедростта и добротата .
Коя е най-подходящата възраст да съобщим на детето си истината за Дядо Коледа?
Няма такава. Подходяща е възрастта, когато детето започне да пита, когато постепенно е започнало да осъзнава истинската реалност благодарение на натрупващия се самостоятелен опит.
Как реагират малките деца, когато разберат, че родителите им са ги лъгали по някакъв повод? Могат ли родителите да изгубят доверието на детето си в тази ранна възраст? Как трябва да постъпят, ако то се разстрои?
В тази възраст родителите са герои за детето си. То се оглежда в тях като в огледало и се променя съобразно с това, което вижда в него. Децата са много сензитивни на тема лъжа, така че шансът да бъдем хванати в лъжа, е огромен. Ако това се случи, просто му се извинете. И без това постоянно учим децата си, че „извинявай” е много мощна дума, която ще им е от полза във всяка критична ситуация. Децата високо оценяват този жест и той ги кара да се чувстват уважавани и значими в очите на своите родители.
Когато истината за Дядо Коледа бъде разкрита, няма ли у детето да се породи съмнение, че родителите му са го лъгали и за друго?
Ако всичко, което обсъдихме, бъде направено, рискът от това ще бъде минимален. Едно от най-прекрасните качества на децата е това, че те бързо забравят разочарованието и лесно прощават.
Редно ли е, за да си осигурят послушно дете поне около Коледа, родителите да го манипулират с историята, че Дядо Коледа носи подаръци само на добрите деца?
Дядо Коледа носи подаръци на всички, това е неговата мисия – да ни провокира да бъдем щедри. Коледа е празник с толкова много заряд и заради очакването да получиш подарък, да поставиш ново начало, да срещнеш най-любимите си хора… Да се заплашва дете с това, че ако не слуша, подаръци за него няма да има, е жестоко и напълно противоречи на концепцията за този празник.
Дядо Коледа не учи ли децата, че добрината се измерва с материални подаръци? Асоциацията Дядо Коледа и подаръци не подтиква ли децата да свързват светлия празник само с материалното?
Не мисля, но това зависи и от родителите. Коледа ни провокира към щедри жестове. Този празник е за даряването, не само за получаването на подаръци. Ние знаем как да покажем това на нашите деца.
На какво учим децата си, поддържайки мита за Дядо Коледа – да фантазират или да лъжат?
Да мечтаят. Никой няма право да лиши едно дете от това вълшебство – способността да мечтае! А когато един ден то само ни заяви, че не вярва в Дядо Коледа, добре би било да му отговорим с въпроса: „А ако той не съществува, защо според теб е почитан от хората?”. Когато децата пораснат достатъчно (около 8–9 год.), могат наистина да бъдат информирани: „Да, така е, точно този Дядо Коледа, когото срещнахме в мола, не е истински, но нима чувствата, които изпитваме към този образ, към този празник, не са истински?”. Тогава може да му обясним, че Дядо Коледа е като любовта и обичта, които също като белобрадия старец никой не вижда, но които реално съществуват, защото всички ние вярваме в тях.
Защо се е превърнало в закономерност да се възпитават децата в лъжи от най-ранната им възраст?
Когато говорим за лъжи, не е коректен паралелът с темата за Дядо Коледа. Има много по-страшни лъжи като факта, че все повече деца живеят с родители, които денонощно изпитват тиха ненавист помежду си, но продължават да бъдат заедно „в името на детето”. Ето това е огромна лъжа, която никое пораснало дете не би простило на своите родители.
Не обърква ли представите на децата историята за Дядо Коледа – обиколката на света за една нощ, милиони подаръци в една торба, летящи елени?
Децата преминават през митологична фаза, в която имат нужда да вярват във вълшебства и приказки. Тази фаза е необходима за нормалното им психоемоционално развитие, за разгръщането на творческия им потенциал и обогатяването на фантазията им. Децата в предучилищна възраст имат нужда да вярват в приказки, това им дава сила и увереност, че могат да оцелеят в големия плашещ свят на възрастните. С времето те сами започват да обръщат все по-малко внимание на измислиците и се научават да ги разграничават от истината. Магическото мислене приключва около осмата година. Така или иначе тогава децата сами откриват, че Дядо Коледа е една прекрасна приказна история. А дотогава не ги лишавайте от приказните чудеса, това е тяхното време за вълшебства, не им отнемайте вярата в белобрадия старец.
Дядо Коледа съществува за тези, които вярват в него – това не е лъжа, нали?!
